Морски полъх
832
0
0
МОРСКИ ПОЛЪХ
Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама
оглежда се и търси в мрака
висок мъж и една жена,
притиснати, в нощта как чакат
да дойде някак Любовта,
да скрие нежността им плаха
до следващото лято пак –
да долетят с криле на чайка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
