Морски спомен

Спомени стари разпалва морето,

заливът дреме в безкрайната шир,

залезът пак разтуптява сърцето,

в ритъм вълните се гонят безспир.

Барът прибира все влюбени хора,

всичко е същото както преди,

леко танцувахме с теб без умора

първото наше танго до зори.

Сливахме устни в нощта до забрава,

чувствах дъха ти, тъй близо до мен,

а пък морето шумеше тогава

звучно с един мимолетен рефрен.

Сълзи раздухваше бризът Бургаски,

скърши раздялата тази любов,

заливът спомня ми твоите ласки

с вопъл катарзисен и тъжен зов.

Срещнах те в бара след двайсет години,

седнал с жена си и свойто дете,

сякаш бе с облак в очите си сини,

аз – като птица с ранени криле.

Станал баща и съпруг идеален,

странно ме гледаше както преди,

споменът наш е отдавна забравен

ала в сърцето ми още тежи.