30.09.2025 г., 10:04

Морски спомен

187 0 1

Спомени стари разпалва морето,

заливът дреме в безкрайната шир,

залезът пак разтуптява сърцето,

в ритъм вълните се гонят безспир.

 

Барът прибира все влюбени хора,

всичко е същото както преди,

леко танцувахме с теб без умора

първото наше танго до зори.

 

Сливахме устни в нощта до забрава,

чувствах дъха ти, тъй близо до мен,

а пък морето шумеше тогава

звучно с един мимолетен рефрен.

 

Сълзи раздухваше бризът Бургаски,

скърши раздялата тази любов,

заливът спомня ми твоите ласки

с вопъл катарзисен и тъжен зов.

 

Срещнах те в бара след двайсет години,

седнал с жена си и свойто дете,

сякаш бе с облак в очите си сини,

аз – като птица с ранени криле.

 

Станал баща и съпруг идеален,

странно ме гледаше както преди,

споменът наш е отдавна забравен

ала в сърцето ми още тежи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...