30 sept 2025, 10:04

Морски спомен

  Poesía
189 0 1

Спомени стари разпалва морето,

заливът дреме в безкрайната шир,

залезът пак разтуптява сърцето,

в ритъм вълните се гонят безспир.

 

Барът прибира все влюбени хора,

всичко е същото както преди,

леко танцувахме с теб без умора

първото наше танго до зори.

 

Сливахме устни в нощта до забрава,

чувствах дъха ти, тъй близо до мен,

а пък морето шумеше тогава

звучно с един мимолетен рефрен.

 

Сълзи раздухваше бризът Бургаски,

скърши раздялата тази любов,

заливът спомня ми твоите ласки

с вопъл катарзисен и тъжен зов.

 

Срещнах те в бара след двайсет години,

седнал с жена си и свойто дете,

сякаш бе с облак в очите си сини,

аз – като птица с ранени криле.

 

Станал баща и съпруг идеален,

странно ме гледаше както преди,

споменът наш е отдавна забравен

ала в сърцето ми още тежи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Милева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...