Sep 30, 2025, 10:04 AM

Морски спомен

  Poetry
186 0 1

Спомени стари разпалва морето,

заливът дреме в безкрайната шир,

залезът пак разтуптява сърцето,

в ритъм вълните се гонят безспир.

 

Барът прибира все влюбени хора,

всичко е същото както преди,

леко танцувахме с теб без умора

първото наше танго до зори.

 

Сливахме устни в нощта до забрава,

чувствах дъха ти, тъй близо до мен,

а пък морето шумеше тогава

звучно с един мимолетен рефрен.

 

Сълзи раздухваше бризът Бургаски,

скърши раздялата тази любов,

заливът спомня ми твоите ласки

с вопъл катарзисен и тъжен зов.

 

Срещнах те в бара след двайсет години,

седнал с жена си и свойто дете,

сякаш бе с облак в очите си сини,

аз – като птица с ранени криле.

 

Станал баща и съпруг идеален,

странно ме гледаше както преди,

споменът наш е отдавна забравен

ала в сърцето ми още тежи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Милева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...