Морски спомен
Спомени стари разпалва морето,
заливът дреме в безкрайната шир,
залезът пак разтуптява сърцето,
в ритъм вълните се гонят безспир.
Барът прибира все влюбени хора,
всичко е същото както преди,
леко танцувахме с теб без умора
първото наше танго до зори.
Сливахме устни в нощта до забрава,
чувствах дъха ти, тъй близо до мен,
а пък морето шумеше тогава
звучно с един мимолетен рефрен.
Сълзи раздухваше бризът Бургаски,
скърши раздялата тази любов,
заливът спомня ми твоите ласки
с вопъл катарзисен и тъжен зов.
Срещнах те в бара след двайсет години,
седнал с жена си и свойто дете,
сякаш бе с облак в очите си сини,
аз – като птица с ранени криле.
Станал баща и съпруг идеален,
странно ме гледаше както преди,
споменът наш е отдавна забравен
ала в сърцето ми още тежи.
© Силвия Милева All rights reserved. ✍️ No AI Used