7 февр. 2012 г., 23:51

Морски звезди 

  Поэзия » Любовная
788 0 1
Мечтаех в свят на кончета морски,
на сребристи дълбоки вълни,
сподиряна от погледи хорски,
от блестящи подвижни звезди.

С тях на воля отпих от водите
на вечерното лунно море,
дето фарът разбунва с лъчите
не едно капитанско сърце.

Захвърли ме... бутилка в морето!
Потърси зрънцето в мидата ти,
ех, как мило потрепва сърцето,
засияло сред морски звезди.
Юнга мой, смелата, подай длан,
за да спрем в хоризонта суров.
Разбушуван, ври под нас океан
и излъчва безспирно любов!

01-10.07.11

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Моля да ме извините, но това стихотворение не е и още дълго няма да е за публикуване. Неясна е нишката на мисълта, неясна е конструкцията на стиха, алогични са внушенията му. И този образ на бушуващия океан, който излъчвал любов, е съчинен и неистински, невъзможен. Работете с редактор, с добър поет. Потърсете за помощ Ганчо Керечев, от Смолян е доц. д-р Соня Райчева, свържете се с Елена Хайтова и Никола Гигов. Работете с изкушен в поезията човек. И не бързайте да публикувате, докато не се получи нещо наистина стойностно. Желая Ви успех!
Предложения
: ??:??