Морски звезди

7.02.2012 г., 23:51 ч.

Поезия » Любовна

787 0 1

Мечтаех в свят на кончета морски,
на сребристи дълбоки вълни,
сподиряна от погледи хорски,
от блестящи подвижни звезди.

С тях на воля отпих от водите
на вечерното лунно море,
дето фарът разбунва с лъчите
не едно капитанско сърце.

Захвърли ме... бутилка в морето!
Потърси зрънцето в мидата ти,
ех, как мило потрепва сърцето,
засияло сред морски звезди.

Юнга мой, смелата, подай длан,
за да спрем в хоризонта суров.
Разбушуван, ври под нас океан
и излъчва безспирно любов!

01-10.07.11

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-08T15:31:11+02:00

Моля да ме извините, но това стихотворение не е и още дълго няма да е за публикуване. Неясна е нишката на мисълта, неясна е конструкцията на стиха, алогични са внушенията му. И този образ на бушуващия океан, който излъчвал любов, е съчинен и неистински, невъзможен. Работете с редактор, с добър поет. Потърсете за помощ Ганчо Керечев, от Смолян е доц. д-р Соня Райчева, свържете се с Елена Хайтова и Никола Гигов. Работете с изкушен в поезията човек. И не бързайте да публикувате, докато не се получи нещо наистина стойностно. Желая Ви успех!