23 окт. 2019 г., 18:57

Морския залив

655 0 1

Морския залив

 

Над морския залив вали тишина,

всичко там потънало е в самота!

Вълните самотно стигат брега,

не играят пенливи, дойде есента!

 

Над морския залив се спуска тъга,

тя гъста и сива е като мъгла.

Самотни чайки раздират въздуха ,

няма я веселата глъч на брега!

 

Над морския зялив слънцето не блести така,

мрачно е, сиви облаци гледам на небето.

Вървя и вълните нежно галят моите крака,

довиждане не сбогом си вземам с морето сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...