Над морския залив вали тишина,
всичко там потънало е в самота!
Вълните самотно стигат брега,
не играят пенливи, дойде есента!
Над морския залив се спуска тъга,
тя гъста и сива е като мъгла.
Самотни чайки раздират въздуха ,
няма я веселата глъч на брега!
Над морския зялив слънцето не блести така,
мрачно е, сиви облаци гледам на небето.
Вървя и вълните нежно галят моите крака,
довиждане не сбогом си вземам с морето сега!
© Валентин Миленов Всички права запазени