Морския залив

Poesía » Otra

658 0 1

Над морския залив вали тишина,

всичко там потънало е в самота!

Вълните самотно стигат брега,

не играят пенливи, дойде есента!

Над морския залив се спуска тъга,

тя гъста и сива е като мъгла.

Самотни чайки раздират въздуха ,

няма я веселата глъч на брега!

Над морския зялив слънцето не блести така,

мрачно е, сиви облаци гледам на небето.

Вървя и вълните нежно галят моите крака,

довиждане не сбогом си вземам с морето сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9