Oct 23, 2019, 6:57 PM

Морския залив

  Poetry » Other
654 0 1

Морския залив

 

Над морския залив вали тишина,

всичко там потънало е в самота!

Вълните самотно стигат брега,

не играят пенливи, дойде есента!

 

Над морския залив се спуска тъга,

тя гъста и сива е като мъгла.

Самотни чайки раздират въздуха ,

няма я веселата глъч на брега!

 

Над морския зялив слънцето не блести така,

мрачно е, сиви облаци гледам на небето.

Вървя и вълните нежно галят моите крака,

довиждане не сбогом си вземам с морето сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...