Морския залив

Poetry » Other

657 0 1

Над морския залив вали тишина,

всичко там потънало е в самота!

Вълните самотно стигат брега,

не играят пенливи, дойде есента!

Над морския залив се спуска тъга,

тя гъста и сива е като мъгла.

Самотни чайки раздират въздуха ,

няма я веселата глъч на брега!

Над морския зялив слънцето не блести така,

мрачно е, сиви облаци гледам на небето.

Вървя и вълните нежно галят моите крака,

довиждане не сбогом си вземам с морето сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0