Морско
душата ми от силен вятър разпиляна,
но вътре в мен оставаш - ти,
едничка моя мисъл и желание...
И с всяка следваща вълна - потъвам,
а твоите очи изгарят ме...
и хиляди водовъртежи ме бушуват,
а сърцето ми крещи, крещи...
Отива си лятото, а с него и ти,
остана само душата ми -
на самотния плаж да тъжи...
ще се срещнем ли нявга - кажи?!
На Милан... ;(((
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Латифа Все права защищены