21 окт. 2008 г., 09:51

Моряк

664 1 3

                           МОРЯК

 

 

Поредната суша кораб не стана.

но крача с походка моряшка.

И кривнал капитанската шапка,

бушува с ярост в мен урагана.

 

 

Старите лодки стават флотилия.

Алеята езерна – бряг на морето.

Бурята кипва вътре в джезвето.

Моряшки ругая всяка фамилия.

 

 

Пак се надига в мен урагана.

Оловно сив е вън небосвода.

Разигравам с нова колода

билета за рая…

                     Тук да остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...