МОРЯК
Поредната суша кораб не стана.
но крача с походка моряшка.
И кривнал капитанската шапка,
бушува с ярост в мен урагана.
Старите лодки стават флотилия.
Алеята езерна – бряг на морето.
Бурята кипва вътре в джезвето.
Моряшки ругая всяка фамилия.
Пак се надига в мен урагана.
Оловно сив е вън небосвода.
Разигравам с нова колода
билета за рая…
Тук да остана!
© Мимо Николов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
