Oct 21, 2008, 9:51 AM

Моряк

  Poetry
661 1 3

                           МОРЯК

 

 

Поредната суша кораб не стана.

но крача с походка моряшка.

И кривнал капитанската шапка,

бушува с ярост в мен урагана.

 

 

Старите лодки стават флотилия.

Алеята езерна – бряг на морето.

Бурята кипва вътре в джезвето.

Моряшки ругая всяка фамилия.

 

 

Пак се надига в мен урагана.

Оловно сив е вън небосвода.

Разигравам с нова колода

билета за рая…

                     Тук да остана!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...