МОРЯК
Поредната суша кораб не стана.
но крача с походка моряшка.
И кривнал капитанската шапка,
бушува с ярост в мен урагана.
Старите лодки стават флотилия.
Алеята езерна – бряг на морето.
Бурята кипва вътре в джезвето.
Моряшки ругая всяка фамилия.
Пак се надига в мен урагана.
Оловно сив е вън небосвода.
Разигравам с нова колода
билета за рая…
Тук да остана!
© Мимо Николов Всички права запазени
с обич, приятелю.