21.10.2008 г., 9:51

Моряк

658 1 3

                           МОРЯК

 

 

Поредната суша кораб не стана.

но крача с походка моряшка.

И кривнал капитанската шапка,

бушува с ярост в мен урагана.

 

 

Старите лодки стават флотилия.

Алеята езерна – бряг на морето.

Бурята кипва вътре в джезвето.

Моряшки ругая всяка фамилия.

 

 

Пак се надига в мен урагана.

Оловно сив е вън небосвода.

Разигравам с нова колода

билета за рая…

                     Тук да остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...