21.10.2008 г., 9:51

Моряк

659 1 3

                           МОРЯК

 

 

Поредната суша кораб не стана.

но крача с походка моряшка.

И кривнал капитанската шапка,

бушува с ярост в мен урагана.

 

 

Старите лодки стават флотилия.

Алеята езерна – бряг на морето.

Бурята кипва вътре в джезвето.

Моряшки ругая всяка фамилия.

 

 

Пак се надига в мен урагана.

Оловно сив е вън небосвода.

Разигравам с нова колода

билета за рая…

                     Тук да остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...