Моряшко реквиемно...
Моряшко реквиемно...
Древните гърци делели хората на:
живи и мъртви,
и ония дето плават по вода...
Из моряшкия фолклор
Вълните всичко са отмили,
не са оставили следи,
а погребалните могили
са разлюляните води...
Отдавна вече са изгнили:
гемии, мачти и платна,
дори големите флотилии
с победа в не една война...
Моряците?... И тях ги няма,
а неизплували до днес
в Моретата и Океаните
живеят те... Но с друг адрес...
И като призраци се носят
под дрипавите ветрила,
но милост божия не просят,
че не от нея са това!...
Общуват с Вятъра единствено
и с незалязлата Луна...
Легендите не са измислени,
илѝ от тях поне една...
... И над вълните се извива
и стон и ужасяващ смях,
и полумъртви, полуживи
там Дяволът играе с тях...
Понякога за малко хвърлят
те котва на пустинен бряг-
съкровища заравят, бързат
и по вълните хукват пак...
Брега не е гостоприемен
със перспективата за гроб
и затова във паралелен
живеят някакъв Живот...
... дори и Слънце да залезе-
жени във черно по брега
се взират в здрача безполезно
и в хоризонтната дъга...
Проплакват сънени дечица
на пресушените гърди...
... но като сламени вдовици
си тръгват Черните жени...
Някога във Пасифика
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
