Моряшко реквиемно...
Моряшко реквиемно...
Древните гърци делели хората на:
живи и мъртви,
и ония дето плават по вода...
Из моряшкия фолклор
Вълните всичко са отмили,
не са оставили следи,
а погребалните могили
са разлюляните води...
Отдавна вече са изгнили:
гемии, мачти и платна,
дори големите флотилии
с победа в не една война...
Моряците?... И тях ги няма,
а неизплували до днес
в Моретата и Океаните
живеят те... Но с друг адрес...
И като призраци се носят
под дрипавите ветрила,
но милост божия не просят,
че не от нея са това!...
Общуват с Вятъра единствено
и с незалязлата Луна...
Легендите не са измислени,
илѝ от тях поне една...
... И над вълните се извива
и стон и ужасяващ смях,
и полумъртви, полуживи
там Дяволът играе с тях...
Понякога за малко хвърлят
те котва на пустинен бряг-
съкровища заравят, бързат
и по вълните хукват пак...
Брега не е гостоприемен
със перспективата за гроб
и затова във паралелен
живеят някакъв Живот...
... дори и Слънце да залезе-
жени във черно по брега
се взират в здрача безполезно
и в хоризонтната дъга...
Проплакват сънени дечица
на пресушените гърди...
... но като сламени вдовици
си тръгват Черните жени...
Някога във Пасифика
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
