jollyroger (Коста Качев)
1544 16
22.01.2015 г., 6:06 ч.

Моряшко реквиемно... 

  Поезия » Друга
347 0 4

 

Моряшко реквиемно...

                          Древните гърци делели хората на:

                           живи и мъртви,

                           и ония дето плават по вода...

                                                 Из моряшкия фолклор

Вълните всичко са отмили,

не са оставили следи,

а погребалните могили

са разлюляните води...

 

Отдавна вече са изгнили:

гемии, мачти и платна,

дори големите флотилии

с победа в не една война...

 

Моряците?... И тях ги няма,

а неизплували до днес

в Моретата и Океаните

живеят те... Но с друг адрес...

 

И като призраци се носят

под дрипавите ветрила,

но милост божия не просят,

че не от нея са това!...

 

Общуват с Вятъра единствено

и с незалязлата Луна...

Легендите не са измислени,

илѝ от тях поне една...

 

... И над вълните се извива

и стон и ужасяващ смях,

и полумъртви, полуживи

там Дяволът играе с тях...

 

Понякога за малко хвърлят

те котва на пустинен бряг-

съкровища заравят, бързат

и по вълните хукват пак...

 

Брега не е гостоприемен

         със перспективата за гроб

и затова във паралелен

живеят някакъв Живот...

 

... дори и Слънце да залезе-

жени във черно по брега

се взират в здрача безполезно

и в хоризонтната дъга...

 

Проплакват сънени дечица

на пресушените гърди...

... но като сламени вдовици

си тръгват Черните  жени...

 

Някога във Пасифика

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??