3 июл. 2013 г., 20:48

Мост

712 0 0

 

МОСТ

 

Как е при други –

не зная.

За мен любовта е мост

от тук до безкрая.

Очаквам те

в самотна алея.

Въртят се

листата есенни

в прощален танц

преди

предсмъртната целувка

със земята.

Завихря се

във мене буря.

И се мята

тревожно душата.

Връхлитат мълнии

и удрят

с огнени лостове.

Ти не идваш.

Сгромолясва се моста.

Отломки стърчат

в прахта.

И дълго в мен, като ехо

кънти любовта.

Кънти любовта…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...