МОСТ
Как е при други –
не зная.
За мен любовта е мост
от тук до безкрая.
Очаквам те
в самотна алея.
Въртят се
листата есенни
в прощален танц
преди
предсмъртната целувка
със земята.
Завихря се
във мене буря.
И се мята
тревожно душата.
Връхлитат мълнии
и удрят
с огнени лостове.
Ти не идваш.
Сгромолясва се моста.
Отломки стърчат
в прахта.
И дълго в мен, като ехо
кънти любовта.
Кънти любовта…
© Иван Димитров Все права защищены