3.07.2013 г., 20:48

Мост

716 0 0

 

МОСТ

 

Как е при други –

не зная.

За мен любовта е мост

от тук до безкрая.

Очаквам те

в самотна алея.

Въртят се

листата есенни

в прощален танц

преди

предсмъртната целувка

със земята.

Завихря се

във мене буря.

И се мята

тревожно душата.

Връхлитат мълнии

и удрят

с огнени лостове.

Ти не идваш.

Сгромолясва се моста.

Отломки стърчат

в прахта.

И дълго в мен, като ехо

кънти любовта.

Кънти любовта…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...