Jul 3, 2013, 8:48 PM

Мост

  Poetry » Love
713 0 0

 

МОСТ

 

Как е при други –

не зная.

За мен любовта е мост

от тук до безкрая.

Очаквам те

в самотна алея.

Въртят се

листата есенни

в прощален танц

преди

предсмъртната целувка

със земята.

Завихря се

във мене буря.

И се мята

тревожно душата.

Връхлитат мълнии

и удрят

с огнени лостове.

Ти не идваш.

Сгромолясва се моста.

Отломки стърчат

в прахта.

И дълго в мен, като ехо

кънти любовта.

Кънти любовта…

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...