3 мар. 2019 г., 18:04

Мост

947 14 34

Припада мартенски здрач.

Небето медено изтлява.

Едва загатнат топъл плач

от птиче ехо в мен остава.

 

Прегърнати от нежни небеса -

прегръдките ни са далечни...

Над бездна отрекла чудеса:

душата ми е мост към вечност!

 

Но ти къде си? Ти сега

с ехото на птиците пътуваш...

Над моста под който текат

топли чувства, теб сънувам...

 

Припада мартенски здрач.

Пролетта без теб ме отрича!

Мост-на два бряга страж.

И река от двама обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Лидия!😍
  • Мост между две сърца! Отново ни даряваш с красота и нежност! И природата е в унисон с тази любов! Стойчо, стилът ти на писане няма да го подлагам на анализ. Той се отличава! Ти просто си роден да твориш поезия. На това му се казва- дарба, талант! Талантите не са биологичен продукт- тях ги създава времето, защото са потребност за обществото! Аплаузи, приятелю!
  • Приеми моите сърдечни поздрави,Пепи!
  • "Пролетта без теб ме отрича"...пролетта върви ръка за ръка с живеца и любовта. Много ми хареса, Стойчо! Поздрави!
  • Благодаря за вниманието, Светлана!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...