Mar 3, 2019, 6:04 PM

Мост

  Poetry » Love
953 14 34

Припада мартенски здрач.

Небето медено изтлява.

Едва загатнат топъл плач

от птиче ехо в мен остава.

 

Прегърнати от нежни небеса -

прегръдките ни са далечни...

Над бездна отрекла чудеса:

душата ми е мост към вечност!

 

Но ти къде си? Ти сега

с ехото на птиците пътуваш...

Над моста под който текат

топли чувства, теб сънувам...

 

Припада мартенски здрач.

Пролетта без теб ме отрича!

Мост-на два бряга страж.

И река от двама обичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Лидия!😍
  • Мост между две сърца! Отново ни даряваш с красота и нежност! И природата е в унисон с тази любов! Стойчо, стилът ти на писане няма да го подлагам на анализ. Той се отличава! Ти просто си роден да твориш поезия. На това му се казва- дарба, талант! Талантите не са биологичен продукт- тях ги създава времето, защото са потребност за обществото! Аплаузи, приятелю!
  • Приеми моите сърдечни поздрави,Пепи!
  • "Пролетта без теб ме отрича"...пролетта върви ръка за ръка с живеца и любовта. Много ми хареса, Стойчо! Поздрави!
  • Благодаря за вниманието, Светлана!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...