Припада мартенски здрач.
Небето медено изтлява.
Едва загатнат топъл плач
от птиче ехо в мен остава.
Прегърнати от нежни небеса -
прегръдките ни са далечни...
Над бездна отрекла чудеса:
душата ми е мост към вечност!
Но ти къде си? Ти сега
с ехото на птиците пътуваш...
Над моста под който текат
топли чувства, теб сънувам...
Припада мартенски здрач.
Пролетта без теб ме отрича!
Мост-на два бряга страж.
И река от двама обичана.
© Стойчо Станев Всички права запазени