Мост на въздишките и мечтите...
Мост на въздишките и мечтите...
В тази вечна ноемврийска нощ,
вечен беше с мен, докосваше
не само тялото ми, но и душата ми...
и плача ти, трогна ме, любов моя...
В тази вечна ноемврийска нощ,
ти целуна ме и с тази целувка
нарисува всеки един от мигове ми
на щастие, на безкрайно щастие...
В тази вечна ноемврийска нощ,
накара ме и аз да се разплача...,
но не от мъка, а от радостта че
мога да усетя щастието ти в моето...
В тази вечна ноемврийска нощ,
беше едно с мен, ефирно и страстно,
като гранат и ме облада, прероди ме...
докато звездите танцьори ни пазеха.
В тази вечна ноемврийска нощ,
накара ме да повярвам в любовта,
в която си принадлежим без принадлежност,
и оттогава всяка нощ, ти си мой и аз съм твоя...
И всяка една нощ се обичаме,
готови заедно да посрещнем утрото...
Всяка една нощ се чакаме там...
и всяка една нощ превръща се във вечност...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
