МОСТОВЕ
Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове.
Но за другите мостове се замислям.
За тези които свързват с вяра душите.
Те тънки са като косъм измислен,
като потрепването нежно на очите,
като природното бавно разлистване,
като родилния вик на новородено,
обич, страст, духовно пречистване
и любов между сърцата споделена.
Но когато хвърляш мост към брега,
а там не искат да поемат нишката,
тя пада мъртва в течащата вода
с болка, вик и дълбока въздишка.
Колко ли трупове е събрала реката,
оплетени в последни желания, стон.
Игра си играе понякога с нас съдбата.
Изтегляме за миг погрешния жетон.
Друг ще хвърли духовната нишка
към твоя горящ от болката бряг.
Погледни дълбоко на другия в очите.
Може би те са твоя жадуван свят.
Едни мостове не трябва да късаме -
мостовете с нашите обичани деца,
за да не страдат душите до пръсване,
да ни има закътани в техните сърца.
27 06 2015
© Надежда Борисова Все права защищены