28 июн. 2018 г., 22:13

Мостове

383 1 0

МОСТОВЕ

 

Има много видове различни мостове.
Между села, паланки, речни брегове,
между континенти и различно слово.
Те свързват човешки земни светове.

 

Но за другите мостове се замислям.
За тези които свързват с вяра душите.
Те тънки са като косъм измислен, 
като потрепването нежно на очите,

 

като природното бавно разлистване,
като родилния вик на новородено,
обич, страст, духовно пречистване
и любов между сърцата споделена.

 

Но когато хвърляш мост към брега,
а там не искат да поемат нишката,
тя пада мъртва в течащата вода
с болка, вик и дълбока въздишка.

 

Колко ли трупове е събрала реката,
оплетени в последни желания, стон.
Игра си играе понякога с нас съдбата.
Изтегляме за миг погрешния жетон.

 

Друг ще хвърли духовната нишка
към твоя горящ от болката бряг.
Погледни дълбоко на другия в очите.
Може би те са твоя жадуван свят.

 

Едни мостове не трябва да късаме -
мостовете с нашите обичани деца,
за да не страдат душите до пръсване,
да ни има закътани в техните сърца.

 

27 06 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...