Мостове Надежда
Оставих всички мостове...
след мене
да горят...
За връщане не мислех!
Дори насън
за спомени не плаках.
Душата ми,
разцъфнала поляна,
от слънцето окъпана,
засмяна...
букет събираше,
в косите да го сложи
и да запее ако може.
След мене мостове горят.
Напред вълшебници любов творят.
Феникс от пепелта възкръсна.
Към мен
с последни сили се отправи,
Вяра и Надежда
в мен да остави.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
