raccing (Радка Иванова)
153 453
18.04.2008 г., 10:21 ч.

Мостове Надежда  

  Поезия » Друга
542 0 2
 

Оставих всички мостове...

след мене

да горят...

За връщане не мислех!

Дори насън

за   спомени  не плаках.

 Душата ми,

разцъфнала  поляна,

от слънцето окъпана,

засмяна...

букет   събираше,

в косите да го сложи

и да запее ако може.

 След мене мостове горят.

Напред вълшебници любов творят.

Феникс от пепелта възкръсна.

Към мен

с последни сили се отправи,

Вяра и Надежда

в мен  да остави.

© Радка Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво казано и написано...!
    Само...напред...животът продължава...
    с обич, Радка.
  • Страхотно, Ради! Няма смисъл да се обръщаме назад, бъдещето винаги е по-интересно.
Предложения
: ??:??