Оставих всички мостове...
след мене
да горят...
За връщане не мислех!
Дори насън
за спомени не плаках.
Душата ми,
разцъфнала поляна,
от слънцето окъпана,
засмяна...
букет събираше,
в косите да го сложи
и да запее ако може.
След мене мостове горят.
Напред вълшебници любов творят.
Феникс от пепелта възкръсна.
Към мен
с последни сили се отправи,
Вяра и Надежда
в мен да остави.
© Радка Иванова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
