raccing (Радка Иванова)
2 153

Apr 18, 2008, 10:21 AM

Мостове Надежда

Poetry » Other

719 0 2

Оставих всички мостове...

след мене

да горят...

За връщане не мислех!

Дори насън

за спомени не плаках.

Душата ми,

разцъфнала поляна,

от слънцето окъпана,

засмяна...

букет събираше,

в косите да го сложи

и да запее ако може.

След мене мостове горят.

Напред вълшебници любов творят.

Феникс от пепелта възкръсна.

Към мен

с последни сили се отправи,

Вяра и Надежда

в мен да остави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво казано и написано...!
Само...напред...животът продължава...
с обич, Радка.

2008-04-18T13:44:55+03:00
Самодива (Вики)

Страхотно, Ради! Няма смисъл да се обръщаме назад, бъдещето винаги е по-интересно.

2008-04-18T10:24:13+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0