Мостове Надежда

18 abr 2008, 10:21

Poesía » Otra

543 0 2

Оставих всички мостове...

след мене

да горят...

За връщане не мислех!

Дори насън

за спомени не плаках.

Душата ми,

разцъфнала поляна,

от слънцето окъпана,

засмяна...

букет събираше,

в косите да го сложи

и да запее ако може.

След мене мостове горят.

Напред вълшебници любов творят.

Феникс от пепелта възкръсна.

Към мен

с последни сили се отправи,

Вяра и Надежда

в мен да остави.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-18T13:44:55+03:00

Хубаво казано и написано...!
Само...напред...животът продължава...
с обич, Радка.
Самодива (Вики)

2008-04-18T10:24:13+03:00

Страхотно, Ради! Няма смисъл да се обръщаме назад, бъдещето винаги е по-интересно.