raccing (Радка Иванова)
2 153

18 abr 2008, 10:21

Мостове Надежда

Poesía » Otra

713 0 2

Оставих всички мостове...

след мене

да горят...

За връщане не мислех!

Дори насън

за спомени не плаках.

Душата ми,

разцъфнала поляна,

от слънцето окъпана,

засмяна...

букет събираше,

в косите да го сложи

и да запее ако може.

След мене мостове горят.

Напред вълшебници любов творят.

Феникс от пепелта възкръсна.

Към мен

с последни сили се отправи,

Вяра и Надежда

в мен да остави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво казано и написано...!
Само...напред...животът продължава...
с обич, Радка.

2008-04-18T13:44:55+03:00
Самодива (Вики)

Страхотно, Ради! Няма смисъл да се обръщаме назад, бъдещето винаги е по-интересно.

2008-04-18T10:24:13+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0