Мостът, който за теб сътворих

Поэзия » Любовная

2.9K 1 31

Мостът, който за теб сътворих

Ти си буря, раздрала душата ми,

от която прераждам се в стих

подир стих. Те блестят в дъгата ни –

моста, който за теб сътворих

да те чакам по здрач все по него ти

да прииждаш, към мен устремен,

да завързвам на възли пак егото -

да прощавам за грешния ден,

да се давиш, потънал в очите ми -

най-дълбоките две езера,

от любов да възкръсваш в косите ми,

за да вдъхнеш живот и нега.

И въздъхнал - досущ нестинар, недей

да се питаш кой маг ни събра

и запали в нас юлски пожар. Недей!

Приеми ме за храм и съдба.

02.07.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Taso (Тасо)

Църква и олтар,
събрала си в стихове ...
Коленичил съм.

2012-04-06T12:27:27+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Благодаря ти, Цвети!

2011-10-24T11:42:08+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Елена, Ачо, Агоп, Таня, Феичке, Донко, Маги, Краси, Любов, Цвети, благодаря за споделените мисли и емоции

2011-10-12T23:13:55+03:00
anarilska (Цветана Качерилска)

Чудесно поетическо послание!
Приеми ме за храм и съдба!!!

Поздрави!

2011-10-12T23:04:20+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Без да съм фаталист ще кажа: човек не може да избяга от съдбата си. Особено след такъв призив.
"да прощавам за грешния ден" - великодушието преди всичко!

2011-10-06T23:56:06+03:00