Мостът, който за теб сътворих

Мостът, който за теб сътворих

Ти  си буря, раздрала душата ми,

от която прераждам се в стих

подир стих. Те блестят в дъгата ни –

моста, който за теб сътворих

да те чакам по здрач все по него ти

да прииждаш, към мен устремен,

да завързвам на възли пак егото -

да прощавам за грешния ден,

да се давиш, потънал в очите ми -

най-дълбоките две езера,

от любов да възкръсваш в косите ми,

за да вдъхнеш живот и нега.

И въздъхнал - досущ нестинар, недей

да се питаш кой маг ни събра

и запали в нас юлски пожар. Недей!

Приеми ме за храм и съдба.

02.07.2011