Мостът, който за теб сътворих
Мостът, който за теб сътворих
Ти си буря, раздрала душата ми,
от която прераждам се в стих
подир стих. Те блестят в дъгата ни –
моста, който за теб сътворих
да те чакам по здрач все по него ти
да прииждаш, към мен устремен,
да завързвам на възли пак егото -
да прощавам за грешния ден,
да се давиш, потънал в очите ми -
най-дълбоките две езера,
от любов да възкръсваш в косите ми,
за да вдъхнеш живот и нега.
И въздъхнал - досущ нестинар, недей
да се питаш кой маг ни събра
и запали в нас юлски пожар. Недей!
Приеми ме за храм и съдба.
02.07.2011
© Цвети Йорданова All rights reserved.
