12 июл. 2009 г., 22:35

Моя

963 0 11

Моя

 

Открих те аз на небосвода -

звезда наречена от мен.

Моя записах те пред бога

и се почувствах озарен.

 

Огря мъжът дълбоко в мен -

отиде си момчето.

Осмисли сивия ми ден

и оцвети небето.

 

Въведох те във моя свят,

романтика ти дадох,

а ти пък даде ми заряд -

огнище ти създадох.

 

Да топли нашите мечти,

в душите ни да свети.

Да вае твоите черти

във огнени сонети.

 

Със страст изпепели нощта,

сърцето ми стопи.

Душата ми дари с деца -

две палави звезди.

 

Безсмъртно над живота ми огря,

а аз огрях над твоя.

И мен превърна във звезда.

Аз искам да си моя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...