Jul 12, 2009, 10:35 PM

Моя

  Poetry » Love
960 0 11

Моя

 

Открих те аз на небосвода -

звезда наречена от мен.

Моя записах те пред бога

и се почувствах озарен.

 

Огря мъжът дълбоко в мен -

отиде си момчето.

Осмисли сивия ми ден

и оцвети небето.

 

Въведох те във моя свят,

романтика ти дадох,

а ти пък даде ми заряд -

огнище ти създадох.

 

Да топли нашите мечти,

в душите ни да свети.

Да вае твоите черти

във огнени сонети.

 

Със страст изпепели нощта,

сърцето ми стопи.

Душата ми дари с деца -

две палави звезди.

 

Безсмъртно над живота ми огря,

а аз огрях над твоя.

И мен превърна във звезда.

Аз искам да си моя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...