12.07.2009 г., 22:35

Моя

965 0 11

Моя

 

Открих те аз на небосвода -

звезда наречена от мен.

Моя записах те пред бога

и се почувствах озарен.

 

Огря мъжът дълбоко в мен -

отиде си момчето.

Осмисли сивия ми ден

и оцвети небето.

 

Въведох те във моя свят,

романтика ти дадох,

а ти пък даде ми заряд -

огнище ти създадох.

 

Да топли нашите мечти,

в душите ни да свети.

Да вае твоите черти

във огнени сонети.

 

Със страст изпепели нощта,

сърцето ми стопи.

Душата ми дари с деца -

две палави звезди.

 

Безсмъртно над живота ми огря,

а аз огрях над твоя.

И мен превърна във звезда.

Аз искам да си моя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...