21 июн. 2008 г., 20:36

Моя циганко 

  Поэзия
955 0 17

Зазвъняха сини мъниста.

Вечер нежно разделя се с Ден.

Моя циганко, вятър мой, моя Искро,

потанцувай, потанцувай за мен!

Черни къдри галят земята.

Пирует. Гордо вдигаш глава.

Като сянка от огън се мяташ.

В нощен мрак, моя пълна луна.

Глас на птица изгубена пее.

А из въздуха - разплакана пролет.

По езерата и по чудни алеи -

слушай - сънищата говорят!

Спят коне, нежно, гриви провесили.

Даже ручеят млъкна в захлас.

Моя циганко, смес от буря и песен,

потанцувай, потанцувай за нас.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??