ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jun 21, 2008, 8:36 PM

Моя циганко

  Poetry
1.2K 0 17

Зазвъняха сини мъниста.

Вечер нежно разделя се с Ден.

Моя циганко, вятър мой, моя Искро,

потанцувай, потанцувай за мен!

Черни къдри галят земята.

Пирует. Гордо вдигаш глава.

Като сянка от огън се мяташ.

В нощен мрак, моя пълна луна.

Глас на птица изгубена пее.

А из въздуха - разплакана пролет.

По езерата и по чудни алеи -

слушай - сънищата говорят!

Спят коне, нежно, гриви провесили.

Даже ручеят млъкна в захлас.

Моя циганко, смес от буря и песен,

потанцувай, потанцувай за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0