Jun 21, 2008, 8:36 PM

Моя циганко 

  Poetry
951 0 17

Зазвъняха сини мъниста.

Вечер нежно разделя се с Ден.

Моя циганко, вятър мой, моя Искро,

потанцувай, потанцувай за мен!

Черни къдри галят земята.

Пирует. Гордо вдигаш глава.

Като сянка от огън се мяташ.

В нощен мрак, моя пълна луна.

Глас на птица изгубена пее.

А из въздуха - разплакана пролет.

По езерата и по чудни алеи -

слушай - сънищата говорят!

Спят коне, нежно, гриви провесили.

Даже ручеят млъкна в захлас.

Моя циганко, смес от буря и песен,

потанцувай, потанцувай за нас.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??