21.06.2008 г., 20:36 ч.

Моя циганко 

  Поезия
956 0 17

Зазвъняха сини мъниста.

Вечер нежно разделя се с Ден.

Моя циганко, вятър мой, моя Искро,

потанцувай, потанцувай за мен!

Черни къдри галят земята.

Пирует. Гордо вдигаш глава.

Като сянка от огън се мяташ.

В нощен мрак, моя пълна луна.

Глас на птица изгубена пее.

А из въздуха - разплакана пролет.

По езерата и по чудни алеи -

слушай - сънищата говорят!

Спят коне, нежно, гриви провесили.

Даже ручеят млъкна в захлас.

Моя циганко, смес от буря и песен,

потанцувай, потанцувай за нас.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??