Моя циганко
Зазвъняха сини мъниста.
Вечер нежно разделя се с Ден.
Моя циганко, вятър мой, моя Искро,
потанцувай, потанцувай за мен!
Черни къдри галят земята.
Пирует. Гордо вдигаш глава.
Като сянка от огън се мяташ.
В нощен мрак, моя пълна луна.
Глас на птица изгубена пее.
А из въздуха - разплакана пролет.
По езерата и по чудни алеи -
слушай - сънищата говорят!
Спят коне, нежно, гриви провесили.
Даже ручеят млъкна в захлас.
Моя циганко, смес от буря и песен,
потанцувай, потанцувай за нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
