Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена
като другите - само платно, следващо ветрове
на победата, на удобствата, на нечие мъжко сърце...
Налей ми, любими, от твоето вино.
Вече знам, колко много горчи и е сладко,
човек да не помни в какво се е клел.
Дай ми от черното, за черни души.
Изгоря ми сърцето от този товар, да обичам, ...