Моя любов
Здравей, моя любов, пак ти пиша писмо.
Пак ранен гълъб съм в твойто гнездо.
Искам да плача за тебе, за мен,
пак се намери един Брут, да ни предаде.
Ах, ще се науча ли някога да бъда жена
като другите - само платно, следващо ветрове
на победата, на удобствата, на нечие мъжко сърце...
Налей ми, любими, от твоето вино.
Вече знам, колко много горчи и е сладко,
човек да не помни в какво се е клел.
Дай ми от черното, за черни души.
Изгоря ми сърцето от този товар, да обичам,
да вярвам във хората, да се боря до край,
а после предадена пак да оставам сама.
Взеха ми вярата. Пак съм гола, пак съм сама.
Прегърни ме, моя любов. И подай ми от чашата
с виното, да забравя дано, всички пътища,
които водят към бездната на неверие.
Все забравям, че човекът от пръст е направен,
как да не търси после локви от пръст и от кал?
Само ти ми остана с черното вина, което горчи.
Ако ти се обърнеш някога срещу мене,
с криви приказки, обиди или лъжи,
аз не искам да чувам и виждам, разбра ли,
любими, трябва ми вяра, трябваш ми ти.
Научи се по-скоро да прегръщаш крила
и наливай от виното до ръба.
© Яна All rights reserved.
