Моя стара любов
Моя стара любов, неживяна -
още спомени влачиш на гръб...
ти не искаше моето рамо,
а безумие в женската гръд...
Не ми даде ръка... да изкачвам
аз към тебе най-трудния път,
но животът те вкара във крачка -
невиновна те хвърли на съд...
Ти разбра, че когато обичаш,
в теб се будят добри светове
и щом някой на теб се обрича,
струва си да си жив векове...
И сега се усмихваш познато -
в малка бръчица, скътала свян.
Днес сме само добрите познати:
Ти си с него, аз с нея съм, знам...
И нима всичко в нас се е свило
на едно уморено кълбо –
дай ми с устни красивата сила
да ти бъда съдбовно клеймо...
ekstasis
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
