28 мар. 2019 г., 21:28

Моят дом и плъховете

354 0 0

МОЯТ ДОМ И ПЛЪХОВЕТЕ

 

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.

 

Но стъпките станаха вече много.
Изглежда потомство и той е създал.
Той ги отглежда със своя тревога.
Нали бъдеще им е обещал.

 

Зная, че той ще ме надживее,
от мойта трапеза трохите събира
но щом усети, че аз вече немея,
подслон в друг дом ще намира.

 

Такъв е живота. Защо да се сърдя?
Плъховете първи кораба напускат.
Свят широк. Навсякъде се въдят...
Моят дом на парчета ще е разпръснат...

 

28 03 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...