28.03.2019 г., 21:28

Моят дом и плъховете

353 0 0

МОЯТ ДОМ И ПЛЪХОВЕТЕ

 

Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.

 

Но стъпките станаха вече много.
Изглежда потомство и той е създал.
Той ги отглежда със своя тревога.
Нали бъдеще им е обещал.

 

Зная, че той ще ме надживее,
от мойта трапеза трохите събира
но щом усети, че аз вече немея,
подслон в друг дом ще намира.

 

Такъв е живота. Защо да се сърдя?
Плъховете първи кораба напускат.
Свят широк. Навсякъде се въдят...
Моят дом на парчета ще е разпръснат...

 

28 03 2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....