valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
30 янв. 2007 г., 10:12

МОЯТ ФИЛМ 

  Поэзия
769 0 6

Тази жълта тъмнина,

дето се е вкопчила в мен

и вади спомените ми кадър по кадър

като филмова лента...

Този прилив,

дето заля алеята за среща

на Времето с Вечноста

и превърна разходката в плуване

към безкрая...

Този страх железен,

превърнал се в решетка

на собствената ми волност

с едничката неподлежаща на обжалване

присъда - сам без право на помилване.

Този мой - остър поглед,

който те видя, позна, разкодира,

но останал ням свидетел на

близостта ти...

Тази ненужна моя амбиция

да разливам мастилото в сълзи

и сам да се гмуркам в океана,

измислен от мен - но реален...

Този пъзел живота...

Помогни ми със ъгъла само...

Аз ще стигна средата

след твойто начало!

 

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??