МОЯТ ФИЛМ
Тази жълта тъмнина,
дето се е вкопчила в мен
и вади спомените ми кадър по кадър
като филмова лента...
Този прилив,
дето заля алеята за среща
на Времето с Вечноста
и превърна разходката в плуване
към безкрая...
Този страх железен,
превърнал се в решетка
на собствената ми волност
с едничката неподлежаща на обжалване
присъда - сам без право на помилване.
Този мой - остър поглед,
който те видя, позна, разкодира,
но останал ням свидетел на
близостта ти...
Тази ненужна моя амбиция
да разливам мастилото в сълзи
и сам да се гмуркам в океана,
измислен от мен - но реален...
Този пъзел живота...
Помогни ми със ъгъла само...
Аз ще стигна средата
след твойто начало!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
