Jan 30, 2007, 10:12 AM

МОЯТ ФИЛМ

  Poetry
948 0 6

Тази жълта тъмнина,

дето се е вкопчила в мен

и вади спомените ми кадър по кадър

като филмова лента...

Този прилив,

дето заля алеята за среща

на Времето с Вечноста

и превърна разходката в плуване

към безкрая...

Този страх железен,

превърнал се в решетка

на собствената ми волност

с едничката неподлежаща на обжалване

присъда - сам без право на помилване.

Този мой - остър поглед,

който те видя, позна, разкодира,

но останал ням свидетел на

близостта ти...

Тази ненужна моя амбиция

да разливам мастилото в сълзи

и сам да се гмуркам в океана,

измислен от мен - но реален...

Този пъзел живота...

Помогни ми със ъгъла само...

Аз ще стигна средата

след твойто начало!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...