24 авг. 2016 г., 00:53

Моят грях

564 0 0

Моят грях

 

Беше отдавна. И толкова кратко.

Аз спях във люлка- раменете на татко.

След това люлката се продъни

и животът ми дяволски се издъни.

 

В дупката, в която бях потънала

се чувствах удобно, до шия затънала.

Ти си ми закъснелият: и родител

моят любовник, мускетар и спасител.

 

С неочакван за никого, стоицизъм,

пренебрегнахме детския егоизъм.

Извървяхме път, с тръни белязан,

под погледи, пълни със сарказъм.

 

Сигурно сбъркахме във отношенията

и взаимодействието със поколенията.

Но в любовта винаги има жертви.

Не грешат единствено хората, мъртви.

 

Сега заспивам на моето само

място- вляво до твоето рамо.

Заспивам във теб, без никакъв страх,

мое обсебване и любов, и грях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...