4 окт. 2007 г., 19:51

Моят живот

950 0 2

Родила съм се  без баща, но в
светъл ден!
И Бог изпратил е човек прекрасен,
за да се грижи той за мен!
Тогава аз поех по розов път,
живеех си чудесно!
Но дойде ден и аз се отклоних
от пътя лъчезарно чист.
Поех по грозната пътека
на несполучливия ми брак,
обрасла с тръни и коприва
трудна и непоносима.
За туй виновна съм си аз сама
и грешката е моя -
погубих сума ти сърца
а единствената ми утеха
са хубавите ми деца -
създадени от... непростимата ми грешка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...