Oct 4, 2007, 7:51 PM

Моят живот 

  Poetry
748 0 2

Родила съм се  без баща, но в
светъл ден!
И Бог изпратил е човек прекрасен,
за да се грижи той за мен!
Тогава аз поех по розов път,
живеех си чудесно!
Но дойде ден и аз се отклоних
от пътя лъчезарно чист.
Поех по грозната пътека
на несполучливия ми брак,
обрасла с тръни и коприва
трудна и непоносима.
За туй виновна съм си аз сама
и грешката е моя -
погубих сума ти сърца
а единствената ми утеха
са хубавите ми деца -
създадени от... непростимата ми грешка!

© Любка Тошкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??