Моят живот
946
0
2
Родила съм се без баща, но в
светъл ден!
И Бог изпратил е човек прекрасен,
за да се грижи той за мен!
Тогава аз поех по розов път,
живеех си чудесно!
Но дойде ден и аз се отклоних
от пътя лъчезарно чист.
Поех по грозната пътека
на несполучливия ми брак,
обрасла с тръни и коприва
трудна и непоносима.
За туй виновна съм си аз сама
и грешката е моя -
погубих сума ти сърца
а единствената ми утеха
са хубавите ми деца -
създадени от... непростимата ми грешка!
© Любка Тошкова All rights reserved.
