Моят котарак
Видях го случайно туй коте -
гальовно и мъркащо жално.
Обикнах, когато го зърнах.
Израсна край мен котаракът.
Небрежно поляга на припек,
притворил за малко очите.
Но зърне ли нещо забавно,
веднага наостря ушите.
Съседската котка е първа.
И друга мишена пристига.
Копнежно мяукат на двора -
котакът мустаци навива.
Оглежда, застинал, терена
и бавно пристъпя на лапи.
А щом разбере, че ме няма,
се готви за котешки хватки.
Обичам те, мой котарако,
познавам аз нравите твои.
Готов си на първата пряка
да кръшнеш в опасни завои.
От покрива слез на земята!
Тук имаш си мека постеля.
Във купичка стоплям храната,
приготвена само за тебе.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
