Моят котарак
Видях го случайно туй коте -
гальовно и мъркащо жално.
Обикнах, когато го зърнах.
Израсна край мен котаракът.
Небрежно поляга на припек,
притворил за малко очите.
Но зърне ли нещо забавно,
веднага наостря ушите.
Съседската котка е първа.
И друга мишена пристига.
Копнежно мяукат на двора -
котакът мустаци навива.
Оглежда, застинал, терена
и бавно пристъпя на лапи.
А щом разбере, че ме няма,
се готви за котешки хватки.
Обичам те, мой котарако,
познавам аз нравите твои.
Готов си на първата пряка
да кръшнеш в опасни завои.
От покрива слез на земята!
Тук имаш си мека постеля.
Във купичка стоплям храната,
приготвена само за тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
