vyatur (Аз)
59 454
13.07.2011 г., 0:17 ч.

Моят котарак 

  Поезия » Друга
902 0 7

Видях го случайно туй коте -

гальовно и мъркащо жално.

Обикнах, когато го зърнах.

Израсна край мен котаракът.

 

Небрежно поляга на припек,

притворил за малко очите.

Но зърне ли нещо забавно,

веднага наостря ушите.

 

Съседската котка е първа.

И друга мишена пристига.

Копнежно мяукат на двора -

котакът мустаци навива.

 

Оглежда, застинал, терена

и бавно пристъпя на лапи.

А щом разбере, че ме няма,

се готви за котешки хватки.

 

Обичам те, мой котарако,

познавам аз нравите твои.

Готов си на първата пряка

да кръшнеш в опасни завои.

 

От покрива слез на земята!

Тук имаш си мека постеля.

Във купичка стоплям храната,

приготвена само за тебе.

 

 

 

© Аз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много благодаря на всички за милите коментари.Котарака си е само мои ,не го давам на никого !
  • От мен поздравления, а от котаракът ми Тайжи бурни аплодисменти. Все още ми е сърдит, че досега не съм му посветил стих.
  • Браво, много е забавно
  • Ех, как ме натъжи с този хубав стих... котаракът ми скоро умря, много ми е мъчно и ще дойда да отвлека твоя..
  • Мяу!Много хубаво стихче!Поздрави!Мяу!
  • Животинките са искрени приятели...
  • Поздрави за хубавото стихотворение! Я го дай насам този котарак, че нашата котка има нужда от компания!
Предложения
: ??:??